Защо не можем да заспим?

Published by burn on

Инсомнията е сред най-честите оплаквания в общата популация. Засяга 15-45% от населението в различните проучвания. Практически на всеки се е случвало поне веднъж да изпита трудности при заспиване или да се чувства недоспал въпреки нормалния брой часове, прекарани в сън. Защо се случва това и можем ли да си помогнем сами да подобрим качеството на нашия сън?

Инсомнията като дефиниция представлява нарушение в започването, поддържането, продължителността и качеството на съня, независимо от наличието на оптимални обективни и субективни условия за сън. От това следва, че волевата сънна депривация и смяната на установения денонощен ритъм не се класифицират като инсомнии.

В зависимост от причините, инсомниите могат да се разглеждат като първични и вторични. При последните те се добавят в клиниката на друго основно заболяване, затова се наричат още и коморбидни.

1. Психофизиологична инсомния – тя е с продължителност над 1 месец. Характеризира се с повишено ниво на будност, заучени погрешни модели на заспиване и фиксиране към невъзможността за сън. Често в основата на възникването и роля играе определена стресова ситуация, но нарушението в съня персистира и след нейното преминаване. Повишените очаквания за сън, следенето на часовника и др. представляват затворен омагъосън кръг, от който крайния резултат със сигурност не е изпадането в сънно състояние. Напоследък се доказва наличието на физиологична свръхвъзбудимост при болните с този вид инсомния. Това се потвърждава и от установените при тях повижен метаболизъм, повишена секреция на кортизол и адренокортикотропен хормон, повишена бета-активност и понижена делта активност в ЕЕГ по време на сън.

2. Парадоксална инсомния – при това състояние болните се оплакват от тежко безсъние, без да са налице обективни промени в съня и дневни нарушения, които да съответстват на субективно съобщаваните количества сън.

3. Идиопатична инсомния – тя е с начало в детска възраст и не е свързана с определени предизвикващи фактори. Най-често персистира през целия живот, но не оказва влияние върху функционалната активност на пациента през деня.

4. Адаптационна инсомния – най-често е краткотрайна и е свързана с преживян физически, психически стрес или промяна в условията на живот.

5. Инсомния при лоша хигиена на съня – неясно установения режим на лягане и ставане, извършването на силно активиращи действия – работа, спорт или приемът на стимулиращи субстанции като кофеин, никотин, алкохол преди лягане са главни отговорници за настъпването на това състояние.

6. Поведенчески инсомнии в детска възраст – заспиването с биберон или бутилка мляко, на светло или в леглото на родителите често е предпоставка за по-късни проблеми при заспиване без наличието на по-горе изброените условия. Родителският контрол и спазването на часовете и правилата на лягане са от огромно значение тук.

Вторични инсомнии често се наблюдават при болните с болкови синдроми, сърдечни проблеми и др. При Паркинсонова болест и дементните състояния също се наблюдават трудности при заспиване.

Употребата или спирането на определени медикаменти или стимулиращи субстанции може да опосредства настъпването на инсомния.

Медикаменти, които са свързани с нарушения в съня са стероиди, бета-блокери и др.

Психичните болести, особено депресивните и тревожни разстройства, шизофренията, практически винаги могат да доведат до инсомния.

За диагнозата от основно значение е подробната анамнеза, която може да включва данни от родителя или партнъора. Попълването на дневник на съня и бодърстването за една седмица представлява важен ориентир за определяне характера на инсомнията. Полисомнография се налага в редки случаи.

Когнитивно поведенческата терапия има ключова роля в терапията на хроничната инсомния.Тя има за цел разрушаване на формираните грешни модели на заспиване, усвояване на релаксационни техники, обучение по хигиена на съня и др.

Медикаментозната терапия включва бензодиазепинови и небензодиазепинови лекарства, както и седиращи антидепресанти. Започва се с най-ниската ефективна доза за срок не повече от 28 дена и постепенно намаляване на дозата до спиране.

 

Източник: Плюс БГ