Гръбнакът не обича навеждането

Лошата поза на бюрото товари гърба като 270 кг, казва д-р Мариета Караджова.

Най-голямата заблуда на днешния градски човек е, че като не извършва тежък физически труд, е застрахован от проблеми с гръбнака. Обяснява си го с това, че цял ден седи на бюро и единственото му мускулно усилие е да натиска мишката и клавиатурата на компютъра. Само че по различен начин той е в също толкова голям риск, колкото и човекът, който превива гръб в изнурителна физическа работа.

 
Обездвижването и неправилната поза, а тя е такава при над 90 процента от хората, които работят седнали, е фактор за проблеми с гръбначния стълб, обяснява д-р Мариета Караджова, главен асистент към Медицинския университет в София, специалист по нервни болести и мануална медицина в Александровска болница.
Най-недвусмисленото предупреждение за такъв проблем е болката. Тя може да бъде както в областта на гръбнака, така и да се разпространява към врата и крайниците и да
провокира неприятно усещане до най-отдалечена точка – чак до пръстите на краката.

Независимо от конкретната проява болката алармира да потърсим помощта на лекар.
За да не се стигне дотам, човек трябва да си изгради навика да щади гръбначния стълб. Грижата е елементарна и е грешка на здравното ни възпитание, че не се е превърнала в навик като миенето на зъбите. Тя, подобно на хигиената на устата, също започва от сутринта и продължава целия ден до лягането вечер.

След сън или излежаване не скачайте веднага от леглото – хубаво се протегнете, подобно на котките, за да раздвижите отпуснатите мускули, стави, сухожилия, съветва д-р Караджова. Добре е да се направи и макар и 5-минутна гимнастика за истинско раздвижване. Както и човек да измине част от пътя до работата си пеш. Ходене по половин-един час на ден е най-достъпният и в същото време достатъчно ефективен начин за поддържане на добра физическа форма.

Ако работите седнали, създайте си навик по време на работа от време на време да раздвижвате шията напред, назад и настрани, без да се изсилвате да изпълнявате пълния обем на движението. Важно е също на 1 час да ставате – дори и само да кафе машината или до по-отдалечено място в офиса. Ако чуете пукане, не се тревожете – то е нормален феномен, а не сигнал да се “пазите” от физически дейности.

Малко по-особено е състоянието, при което човек долавя хрущене, но в баналния случай звукът съпътства раздвижването на области с намалена подвижност в резултат на “наказване” на гръбнака с еднотипни или неправилни пози.
Най-голямата грешка е човек да седи приведен напред. “Тогава един от дисковете на поясния отдел е подложен на 270-килограмов натиск”, дава пример д-р Караджова. Човек си мисли, че нищо не прави, просто си седи, а гръбнакът му е ангажиран с тежко физическо усилие.

Най-щадяща е позата, при която гърбът има опората на облегалка и тя сключва със седалката тъп ъгъл – около 100 градуса. Шията и главата трябва да следват същата мислена линия. Освен това се препоръчва краката да са стъпили удобно на пода, а лактите или поне предмишниците да са опрени на бюрото. Отстрани такава позиция може да изглежда като небрежна. Къде по-напрегнато излъчване на много всеотдаен служител ще имате, ако тялото ви е устремено напред, а главата навряна в монитора! Не се изкушавайте по такъв нелеп начин да демонстрирате отдаденост на служебните задачи – ще си докарате проблеми, и то не сама с гръбнака. Наведената напред “жертвоготовна” поза е пагубна и за тазобедрените стави, вените, очите.

Гръбнакът не обича и навеждането. Доколкото можете, спестете му го, препоръчва д-р Караджова. По-щадящо е да се кляка. При навеждане съвсем физиологично основната хрущялна част на диска се изнася назад, за да компенсира движението, а точно тази област на диска е най-ранима. При разкъсване на поддържащия пръстен се образуват дискови хернии, а когато те вече са факт, при навеждане се получава притискане на нервните структури и коренчетата, които снабдяват краката.

Като част от грижата за здравето на гръбнака може да се причисли и избягването на напълняването. Скелетът на всеки човек е пригоден да носи съразмерно за него телесно тегло и всеки излишен килограм го подлага на непредвидени от природата натоварвания.
Чували ли сте лекари и спортисти да говорят за нуждата от мускулен “корсет”? Това се постига със спорт и активен живот. Силната мускулатура укрепва гръбнака и скелета като цяло. Туризмът е най-физиологичният начин за поддържане на форма, но по обясними причини градският човек не може да обикаля планините през седмицата. Затова пък какво пречи да ходи пеш, 2-3 пъти да посещава фитнес или да упражнява друг харесван спорт.

И една вметка – почистването на дома няма същото въздействие, така че ако вашата половинка ви убеждава, че докато той/тя кара колело, вие може да поддържате форма и с лъскане на пода вкъщи, не се хващайте.

Фитнесът за здраве също си има правила, предупреждава д-р Караджова. Не се препоръчва да е с големи тежести и екстремни натоварвания. По-здравословно е да се изпълняват много на брой движения с малки тежести. Ефектът е добър, когато има баланс между натоварванията с тежести и аеробна част – ходене на пътека, бягане, велоергометър. Третото условие е тренировките да са редовни и ритмични, за да не се стига до травмите на т.нар. неделен спортист, който цяла седмица не се помръдва и в неделя се хвърля да наваксва. При самонадеяната стратегия резултатът често е травма или “сецване”. Тогава вече ходенето на лекар е неизбежно.

Терапията в повечето случаи може да бъде само от лечебните движения на лекаря по манауална медицина. Това е лекар, който използва като медицинска “апаратура” ръцете си. В софийското дружество, председателствано от д-р Караджова, членуват около 50 лекари специалисти (предимно невролози и по-малко физиотерапевти), сертифицирани след допълнителна квалификация от 300 учeбни часа като лекари по мануална медицина. Още толкова специалисти има и във второто българско дружество по мануална медицина – варненското.

Лекарят по мануална медицина прави обстоен преглед, много по-различен от снемането на обикновения неврологичен статус и така се получава информация от кой сегмент идва болката. Най-ценното е, че може да открие страданията още преди да са се появили оплакванията, убедена е д-р Караджова. Затова тя препоръчва на своите пациенти контролни прегледи на 6 месеца – със същата периодичност, с която ходим и на проверка за зъбите си.

Когато моментът на дискретна симптоматика се пропусне, се стига и до същинско лечение. При мануалната медицина терапията е само с ръцете на лекаря. Представлява целенасочено движение в една става или сегмент на гръбнака, нещо като лек тласък в края на физиологично движение. То трябва да е в безболезнената посока на движение и да не я провокира. След преминаването на болката мануалният лекар дава на пациента си “домашно” – комплекс от упражнения за всеки ден, който е съобразен с неговото състояние и начин на живот и труд.

 

Източник: 24 часа