България е с най-висок ръст на онкологични заболявания в Европа

Близо 6,8% от разходите за здравеопазване в България се изразходват за лечение на онкологични заболявания, докато средният процент за Европа е 6 на сто. Това сочат данните за 2014 г. от доклад на д-р Нилс Уилкинг от шведския Каролински институт.

За разлика от Стария континент, в САЩ по това перо се отделят едва 5% от здравния бюджет. Въпреки че и там има ръст на разходите за лекарства за онкологични заболявания, които от 5 евро през 2005 г. скачат на 17,7 евро през 2014 г., това си остава далеч от сумата отделяна в Европа, която е 38 евро на глава от населението.

В България общо за здравеопазване се харчат само 7,6% от БВП – при 10% средно за Европа. И като номинална стойност парите са сред най-ниските в Европа – едва 466 евро на човек годишно.

На този фон България е в дъното на европейската класация по тежест на заболяването, т.е. до каква степен то отнема от качеството на живот.

“Страната ви е на 6-о място, което значи, че и смъртността, и заболеваемостта са високи, коментира д-р Уилкинг. Все още обаче няма актуални данни за това каква е преживяемостта от рак у нас, по която се съди за това доколко лечението на болестта е ефективно. Последните са от 2007 г. и сочат, че по това време България е била пак на дъното с едва 40 на сто преживяемост на болните над 5 години. За сравнение, в Швеция процентът е 60 на сто. Очакванията обаче са, че понастоящем у нас хората с тази диагноза живеят по-дълго.

България бележи и един от най-големите ръстове за заболеваемостта в Европа – ако през 1995 г. у нас е имало 250 болни на 100 000 души, то през 2012 г. те вече са около 430 на 100 000. Обяснението обаче е и в по-добрата диагностика, освен в останалите фактори за всеобщия ръст на раковите заболявания – застаряване на населението и подобрено лечение на другите болести, т.е. по-малко хора умират от инфаркт например и така доживяват да се разболеят от рак, поясни шведският специалист.

По думите на подуправителя на НЗОК Иванка Кръстева броят на онкоболните, за чието лечени плаща здравната каза, расте. Не става дума обаче за новозаболели, а за хора, които имат по-висока преживяемост и затова повече пъти търсят лечение, но вече т.нар. втора и трета линия, т.е. по-скъпо и иновативно.