Да си алергичен към вода!

Представяли ли сте си някога да сте алергични към вода? Невъзможно, та нали водата е течността, която е задължителна, за да има живот. Оказва се обаче, че на света има човек, който е алергичен към вода и неговото име е Рейчъл Уоруик. И тя не е единствена.

Във всички истории, религиозни или художествени, адът е място, обхванато в пламъци. За Рейчъл обаче пламъците са вода. Всяко докосване на течност до кожата ѝ, независимо дали става за капка пот или кофа вода, е агония.

Болезнен, зачервен и влудяващо сърбящ обрив остава навсякъде по тялото на Рейчъл, където е имало контакт с вода. „Все едно съм пробягала маратон – чувствам се наистина изморена, когато тялото ми е в някакъв контакт с вода. Ужасно е, но дори не мога да заплача, защото лицето ми моментално се подува и боли“, споделя тя пред BBC.

Заболяването на Рейчъл е известно като „аквагенна уртикария“. Проблемът се появява само когато вода докосне кожата на болния. Рейчъл няма проблеми по принцип – нека не забравяме, че човешкото тяло е съставено от над 60%, а 70 килограмов човек „носи“ в тялото си 40 литра вода. На практика болестта не е точно алергия, а болезнената реакция най-вероятно е имунна и касае нещо, което е в човешкото тяло, а не външен фактор.

Според най-ранната теория относно болестта тя се проявява, защото най-горният слой на епидермиса, където има най-много мъртви клетки, по някакъв начин взаимодейства с вода и се образуват токсични съединения. Друга теория пък твърди, че водата разтваря химикали от най-горния, мъртъв слой на кожата и им позволява да проникнат по-надълбоко, което предизвиква „алергичната“ реакция. Може би най-релевантната теория е, че реакцията се задейства от промени в налягането, което предизвиква имунен отговор от организма.

Рейчъл е едва на 12 години, когато е диагностицирана с болестта. „Бях истинска късметлийка, че лекарят ми знаеше какво е алергия към вода“, споделя тя. Тестът за доказване на заболяването е повече от ужасен за пациента – той остава за половин час потопен във вода и се наблюдава реакцията на тялото.

Предвид болестта ежедневието на Рейчъл е много по-различно от това на обикновен човек. През зимата тя почти не излиза от къщата си. Къпе се веднъж седмично, за да може да понесе болката. Не се занимава със спорт и ограничава физическата си активност, за да не се поти. И пие много мляко, тъй като реакцията към него е по-слаба, отколкото към чиста вода.

Лечение за болестта засега няма, макар че всъщност лекарство има. По принцип се вземат мощни антихистамини, но тъй като причината за реакцията е неизвестна, няма как и да има адекватно лечение. Но през 2009 година е направена огромна крачка напред – лечение с лекарство за астма Omalizumab. Идеята е, че болезнената реакция към вода става факт заради активиране на антителата, които се задействат при алергия (IgE). И резултатите са много добри – в Германия 48-годишна жена е лекувана с лекарството и само за седмица симптомите ѝ изчезват. Проблемът пред щастливия край обаче е следният – все още няма доказателства от мащабен тест, с много хора, които да доказват, че Omalizumab е ефективен лек. А такъв тест няма как да се направи, след като само 1 на 230 млн. души е болен от това рядко заболяване. Счита се, че на Земята има само 32-ма души, болни от „аквагенна уртикария“. На всичкото отгоре тестовият патент на Omalizumab изтича и е невероятно трудно да се убедят големите фармацевтични компании да инвестират, за да оцелее лекарството. Novartis вече е потвърдила, че не иска да прави тестове и не одобрява използването на „нелицензирани“ лекарства.

Какво остава за Рейчъл? Тя самата иска да опита с германското лекарство. И мечтае с тъжна усмивка: „Искам да мога да отида на плажа и да плувам. Искам да мога да танцувам под дъжда“.

 

 

Източник: BBC